Прочетен: 1187 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2017 08:29
По въпроса “Защо сме тук?” ...
За да бъде интересно!
В моята Вселена... Има една голяма река, която тече... Една Голяма Вселенска Душа! На нея й любопитно да разбере какво е движението... И в тази река има милиони капки. Те са Капки, но те са част от Голямата Река и носят информация за Реката.
Ако някой дойде към Реката и напълни един съд с вода от Реката, то водата в съда ще си остане Река, но Тя позволява да бъде напълнена в съда за да разбере какво е да имаш ограничения и рамки. От Любопитство! А може да е интересно?!
Огромната Вселенска Душа избира да влезе в физическо тяло за да разбере какво е да имаш Тяло и чрез това да събере нова информация, която след време да бъде върната обратно в Реката. Следващият съд, който ще пълни вода от Реката, ще получи информацията от самата Река и от всички предишни съдове, които вече върнали Капките си обратно в Реката.
Ние всички сме свързани...
Аз общувам с хората не заради харесването. Ясно е, че не всички ще ме харесат, но тези, които ще откликнат, са достатъчни за да стане Светът малко по-добър.
Ако имам знания на 3 стотинки, а другия-само на 1, отивам и му разказвам как да направи себе си и света около сбе си по-добър.
Вие страдате, ядосвате се, гневите се, самообвинявате се, депресирате се, самосъжалявате се...
Това не е от Реката, това е от Егото...
Реката не страда, не се сравнява с никой, не се гневи, не се самосъжалява!
Когато изпитвате подобни чувства, вие се водите от Егото и храните Егото си. Все едно поставяте пред себе си едно огледало и виждате само себе си. А опитайте да махнете Огледалото, погледнете на Света, на хората около вас! Егото не се храни от Радостта, Любовта, усмивки... То се храни от негативните емоции.
А Реката? Тя Обича, Радва се и любопитства!
Любовта е състояние... То те изпълва... всяка клетка от тялото ти... В един момент разбираш, че не можеш да не обичаш. Обичаш Слънцето, Живота, хората около теб, Човека до себе си...
Най-трудното е да обичаш един Човек, защото да обичаш целият свят е лесно. Той е далече, някъде там, а човекът е близо до теб... Лесно е да обичаш идеал, съвършенство, а Човека... той не е идеален... Не винаги е красив, мени си настроенията, понякога се ядосва и дори пръцка.
Да го обичаш въпреки всичко е да се намираш в онова състояние на Любов... Да искаш по необясними причини да бъдеш с него, да правиш разни неща за него и да изпитваш луда радост като видиш усмивка на лицето му...
С много Любов, Натали С.
Тагове: