"Пред българската история има три планини.
Те не са Тяншан, Имеон или Балкана - това са гръцката, немската и еврейската истории."

Сентенция от неизвестен автор

Бронзов печат с името Урфила и монограм.

Урфил

Съставителят на българската азбука

(Българският епископ, чиято азбука е оригинала на Кирилицата)


По следите на българската азбука 

Урфил
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarskaistoria/Urfil.htm
Кой е съставил кирилицата?

Св. Кирил съставя друга азбука - глаголицата. А Кирилицата? Историците мълчат, за да не засегнат чужди интереси.

През 4 век в българските земи един християнски епископ - Урфил - съставя азбука и превежда Библията на нов език - "готски". Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий - като създател на германската писменост и основоположник на германската литература. Но ...

В Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използва я и Източна Европа.

Кои са всъщност готите? Германски народ ли са?

Българският професор в Берлинския университет д-р Ганчо Ценов установява и доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. Древните летописци (най-вече гръцките) наричат едно и също население на Балканите ту готи и гети, ту българи и славяни. Преди да станат "славянски", "седемте славянски племена" са седем готски племена.

Проф. Г. Ценов представя своите проучвания на колегите си. Интересното е, че самите германски учени, които са се запознавали с тях, са били принудени да приемат неговите доказателства, че "готите" всъщност не са германци. Но официалната немска наука (както и българската) е отказала да рецензира трудовете му и да признае това, с нелогичния мотив, че "тогава трябва да се пренапише древната история".

Историята се преплита и с църковните войни по нашите земи в древността - тракоилирийските (българските) епископи (какъвто е и Урфил) са обвинени от гърците в еретичество - че подкрепят арианството. Истинската причина била, че те се борели за независима българска църква - векове преди Аспарух и "покръстването" на Борис І. Заради тези борби се събират няколко църковни събора и се водят граждански войни между българи и гърци във Византия. Печалният изход е, че Борис І предава българската кауза и организира официално пре-"покръстване", в угода на Византия и Рим, предизвиква гражданска война в България и осакатява българското обществено устройство за хилядолетия.

От кога е днешната българска азбука?

На владиката Урфил е и преводът на Библията за българите.

Германците си присвояват Урфил, прекръщават го на Улфила/Вулфила, за да звучи "по-немско", присвояват си и неговото дело и го наричат "готско", но то е епохало за нас - българите.

И преди него - от хилядолетия - съществува българска писменост - българските руни, но от него води началото си азбуката, на която пишем днес.

Ето какво казва официалната версия за Улфила:

Улфила (ок 310-383), лат. Ulfila, Gulfila) от Никополис ад Иструм (днешното селище Никюп - до Търново) е готски епископ, мисионер и преводач. Известен е с това, че превежда библията от гръцки на готски, с което поставя началото на германската литература. За целта Вулфила създава готската азбука.

А ето как са нещата в действителност:

Древнобългарски азбуки

"Готска" азбука на Урфил-


Кирилица


Прието е да се смята, че е съставена от Св.Климент - ученикът на братята Св.Св. Кирил и Методи, но тази теза не е подплатена документално и е малко вероятна. На кирилица са написани основните съчинения на старобългарската литература. До преди десетина години тази азбука ползваха за своя писменост повече от 300 милиона души.

Така наречената "готска" писменост е създадена на територията на България. Написва я "вестготският" епископ "ариан" Улфила (Вулфила). Той е роден през 311 година в Мала Азия (също като св. Климент Охридски) - в Кападокия. Някъде около 348 година Улфила създава "готските" букви и превежда Библията на "готски" език. Умира през 380 година в Константинопол. Оригиналната Улфилова азбука най-вероятно е пълно копие на кирилицата, но за съжаление не е достигнала до нас. Науката твърди, че най-старият известен документ съставен чрез тази азбука е "Сребърният кодекс" изписан върху червен пергамент със сребърни букви през 520 година /близо 200 години след съставянето на азбуката/ в Равена. Днес оцелялата част от него се пази в Университета на гр. Упсала, Швеция.
http://www.pravoslavieto.com/history/04/311_Wilfila/index.htm

Сребърната Библия в библиотеката на университета в Uppsala, Швеция, считана за национално съкровище на Швеция



Погрешно някои историци считат, че пазеният в Университетската библиотека на гр. Упсала "Сребърен кодекс" е препис от Библията на св. епископ Урфил. Доказано е, че той е съзнателен късен фалшификат от 17-ти век, поразително съвпадащ по време с изобретяването на мастилото (сребърния нитрат) от Йохан Глаубер и решението на Хабсбургите да набавят липсващите „исторически” доказателства за ранното покръстване на техния народ. Високообразованият фалшификатор е създал "азбуката" си въз основа на лангобардски ръкописи, писани с гръцки и латински букви, като както езикът, така и "азбуката" нямат нищо общо с готските, предадени ни от Етикус Иструс, св. Йероним и Храбан Мавър (те даже и никога не са я наричали готска, а гетска). Освен това, в стилно отношение българските преписи на Библията от 9-ти век излъчват много по-голяма древност, отколкото "Сребърния кодекс", който уж бил писан през 6-ти век.
http://www.br-zo.com/forum/viewtopic.php?t=1323   Улфила, Библията и Българите

Проф. Ганчо Ценов доказва безапелационно тезата си, че готите не са никакви германски племена, а гети - стари тракоилирийци, сиреч българи.

За първи път Библията е преведена на българите през IV-ти век от Улфила. Той е бил владика в Долна Мизия и е нарочен от гърците за "арианин". Това е гръцка лъжа.

Учител на Улфила е бил готският владика Теофил, който на Първият Вселенски събор се подписва срещу ереста на Арий.

Император Константин извънредно много почитал Улфила и неговото "еретическо учение". Защо се нарича учението му еретическо, когато учителят му Теофил подписва срещу Арий? "Защото той действаше като тракиец." А траките /българите/ са искали автокефална църква, независима от гръцката.

Свикани са още няколко събора - в Римини, Нице и Аквилея, където се е водил спор между гърци и тракоилирийци (българи). Накрая идва Цариградският събор, на който Улфила не е допуснат със своите ученици, най-вероятно от гръцки страх, че може да се образува мнозинство срещу тях. Там Улфила умира, като преди това той завещава своето верую относно Св. Дух: "Приемете дошлата отгоре сила на Св. Дух, който е нито Бог (Отец), нито Господ (Христос), а е помощник на Христа, подчинен и послушен във всяко отношение на Сина, а Синът пък е във всичко подчинен и послушен на Бога - Отца."
Това било веруюто на българската църква.
Гърците нарекоха своята църква съборна, т.е. вярно е това, което водените от партизански страсти събори са решили.

Улфила превежда цялата Библия без "Царства", защото народът му бил и без това войнствено настроен.

Българските християни и арианите. Еретици ли са били древните българи (на Балканите преди Аспарух):
Знае се, че Първият Вселенски събор в Никея е свикан за да се осъди ереста на Арий. Той учил, че Христос е сътворен за случая и е било време, когато Той не е бил. Противниците му александрийският владика Александър и особено дяконът му Атанасий учили, че Христос е равен във всяко отношение на Бога-Отец и затова е дошъл от вечността, тоест не е временно явление. Малко хора знаят обаче, че на този събор имало и трета партия (тази на тракоилирийците), представена от Евсевий Цезарейски, Евсевий Никомидийски, Теогнис Никейски и други, които също осъдили ереста на Арий, но се обявили и против гърците, защото според тях дискутирането върху същността на Христос било грешно и извън човешките способности. Веднага гърците ги обвиняват в арианство и досега тези наши просветители се изписват в литературата като привърженици на Арий. Това съвсем не е така. Както пише Ганчо Ценов причините за това са били "само от партизанска ненавист и политически съображения".
  Има данни, че в житието на Св.Кирил са попаднали части от житието на Улфила /или Курила - Улф - вълк - Курт/. Урфила Непризнати и признати Велики българи   В автобиографичното житие на Св.Кирил, известно под името "Солунска легенда",самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия. Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България, но знаел български език! Тези сведения /от първа ръка!/ ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:
- това на Курила /Вулфила/ "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия, създал азбука /абсолютен аналог на кирилицата/ и превел Светото писание на "готски" за "готите" населяващи по това време Мизия,
- и житието на Константин Философ от Солун, който заедно с брат си Страхота /Методи/ създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.

Този документ е и едно от многото преки доказателства за извековното присъствие на българите в Кападокия, Мала Азия. "Солунска легенда" ни показва, че така нареченото "готско" покръстване, станало на територията на днешна България през IV век е всъщност покръстване на българи, "готската" писменост не е нищо друго освен кирилицата. Тази връзка по безапелационен начин доказа в трудовете си д-р Ганчо Ценов. http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=8202&format=htmlhttp://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=8202&format=html   Истината е, че българите са били тук още преди Аспарух
Д-р Ганчо Ценов
Каже ли се, че Св. писание е било преведено на словенски, мислил се е Улфиловият превод, защото Улфила изнамери писмена и преведе Св. писание за гетите покрай Дунав, които след VI в. се нарекоха славяни и образуваха българската държава.
Филосторгий, който е живял през IV в., пише, че Улфила изнамерил писмена и превел Св. писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.

Император Константин Велики съградил укрепените места (градища) в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца, за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.
Прокопий и други негови съвременници деляха скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор - на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Св. писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Св. писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.
Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 - 339 г. Виж цялата статия-http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=8202&format=html Черквата на Урфила   Историкът Пламен Павлов: Три азбуки са създадени в българските земи от ІV до ІХ век.http://www.malkiobyavi.com/pro/pic-news/print.php?newsid=8499
По думите му - това се дължи най-вече на прочутия готски епископ Улфила или Вулфила (311 – 383).
За епископ Улфила се знае още, че е наричан семигрекос - полугрък, едно прозвище, с което векове по-късно е наричан Симеон Велики (ІХ век). “Това е прозвище, което много рядко се дава на хора неромеи и означава полуравен на древните гърци, т.е. полуравен на древните гръцки мислители от ранга на Аристотел, Платон и т.н. Т.е. това не е просто полугрък, полувизантиец, а е полуравен на великите древни гърци”.
Епископ Улфила е една забележителна фигура. “Той създава готската азбука, която има доста прилики с по-късната българска кирилица.
За тези свои интелектуални занимания, Улфила е използвал богатата библиотека, която тогава се е намирала в Никополис ад Иструм, също така е писал авторски произведения”, разказа още историкът. Улфила се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Оценките за него са много позитивни в целия тогавашен европейски и християнски свят. Той е наричан “Апостол на готите” и в този смисъл отново имаме паралел със светите братя Кирил и Методий, каза още Пламен Павлов.

Древното население на Балканите

За да прекъсне връзката между древни и съвременни народи по политически причини, днешната официална историческа наука решава въпроса лесно - като под пръчката на невидим диригент в края на древността (4-7 век) минава вълната на "Великото преселение на народите", която помита голяма част от древния свят и създава една съвсем нова картина на народи с нова история. Някои - като гърците - са пощадени от Голяма гъба на историците, а други "изгубваме" връзката си със своите древни предци в земите си и оставаме без истинско минало да търсим прародината си по широкия свят и все да не я намираме. Просто и лесно. Удобно за всякакви прекроявания на граници от дипломати при мирни договори след световни и други войни. Но други неподдали се на политически поръчки историци-изследователи не са съгласни с Голямата гъба и методично преоткриват връзките на народите с тяхната древност. Например д-р Ганчо Ценов за българския народ. И каква се оказва истинската картина? От изворите и хрониките излиза, че в нашите земи траките (най-големия народ на античността след индийците, според Херодот) не е изчезнал. Преди появата на гърците го наричат "пеласги" (и с други имена). После пак гърците му измислят името "траки" (букв. "чужденци", "варвари"). След 3-4 в. отново започват да го назовават с други имена, докато накрая и те започват да използват името "българи" за това население, което им е така неудобно, защото искат да скрият от света, че от него са заели цивилизацията си, а то все не иска да им отстъпи земите си. В помощ на увъртанията на византийските хронисти (и днешните официални истории) са и преселванията на различни групи от сродни народи, които ги улесняват. Въпреки това връзките между "траки" и българи остават.

Кои са готите и какво правят в нашите земи

Готи и българи

По-ранното име на готите е гети - тракийски народ, нищо общо с германците - а по-късното прозвище на гетите е готи. Дадено им е от римляните, понеже думата гети съвпадала на латински с името на една личност от римския двор, мразена от императора. И така, за да не чува той омразното име, ги прекръщават на готи.

Паисий: "Гърците наричали българите готи".

Готи

Уикипедия

Готите са етническа група, която в периода на Късната Античност обитава територии от Панония на запад до северно от река Днепър и Черно море на изток и от Карпатите на север до Бяло море и Адриатическо море на юг, вкл. черноморското крайбрежие на Мала Азия. Около началото на 4 век части от тях мигрират на запад към Апенинския полуостров, Южна Галия и Пиренейския полуостров.

Произход на готите

Според готския историк Йордан

Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес) (Йорнанд, 552), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от Скандинавския полуостров. Около 1490 пр.н.е. се преселват около устието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития северно от Дунава.

Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан. Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки.

Гети


Уикипедия

Гети (лат.: getae), са народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.

...

В своята история на готите „За произхода и деянията на гетите“ Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas.

Явно е, че ако готите са гети, те няма как да бъдат германци.

(продължение)

Готи

от Уикипедия

Теория за "германския" произход на готите


За развитието на "Великогерманската идея" през 17-18 век. "германският" произход на готите и "готицизмът" са били от особено значение.

Така някои германски историци и техни последователи обявяват, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на тракиецът Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният о-в "Скандза", по-точно Йоталанд и Готланд.
Характерно за теоретиците за "германския" произход на готите е, че те не приемат Йордановото твърдение за гетския (негермански) произход на готите, а само мита му за "скандинавския" им произход, като директно извеждат готите от Скандинавия, въпреки че едва след битката в Горна Мизия през 269 г. започва да се налага понятието "готи" като заместител на "гети". До тогава тези племена са наричани от древните историци с общоприетите от дълбока древност единни етноними на народите в Европейска Скития - скити или гети.

Съвременни германски историци, също отхвърлят достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, досега не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният о-в „Скандза” въобще не е локализиран. Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите, подчертават, че готите стават готи именно в Тракия, респ. без Тракия готи просто нямаше да има, като търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи.

"...почти всичко готско, което е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България. Ако от историята на готите извадите, примерно, само готския превод на Библията, направен от Вулфила, издигането на Аларих I за крал и възникването на вестготите, както и Свищовското кралство на Теодорих Велики, не би имало галско-испанско кралство на вестготите, нито италианско кралство на остготите със столица Равена, нито пръв превод на Библията на неантичен език. Не би имало също и готски заемки в славянските езици, в днешния баварско-австрийски диалект, нито дори думата “deutsch” (немски). В края на краищата, не би имало и писана готска история, тъй като Йордан(ес), авторът на запазената до днес “Гетика”, произхожда от Тракия...“, проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенският университет

„Изследвайки готите по българските земи, вие всъщност изследвате и първата страница в културната история на Швеция.”, д-р Ланс Мунхамър, Упсала



Автохтонна теория за скитския произход на готите

Още преди около век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, а преди това историк на българското Военно министерство, обърна внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на гореспоменатите митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги,

в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия", и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи". Гети е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със скити, са обозначавани от всички древни историци. И за Св. Паисий Хилендарски готи и българи са един и същи народ.

Те са стари европейски трако-кимерийци и келто-скити и не са нито скандинавски германци, нито азиатски тюрки. Наред с хунобългарите, готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи.

В Британския музей се съхраняват ръкописи на св. епископ Йероним Стридонски (331 - 420), които съдържат европейската част на карта, изработена въз основа на картите на "бащата на църковната история" св. епископ Евсевий Цезарейски (270 - 338), на която е обозначена Mesia hec & Vulgaria (Мизия тук е и България). Картата е открита от д-р Конрад Милер и публикувана отново през 1910 г. от проф. д-р Ганчо Ценов.

По същото това време се появява и етнонима на готите като заместител на етнонимите гети и скити. От този момент историята на българите и готите е неразривно свързана, те са съюзници и противници в едни и същи държавни образувания на Балканите и в Западна Европа, древните и средновековните историци често пъти използват алтернативно етнонимите готи, хуни и българи за едни и същи исторически събития и едни и същи герои до пълното изчезване на етнонимите готи и хуни. Според проф. Карл Фритцлер съвместните акции на готи и българи започват още през 1-2 век. Според готската митология (Йордан), хунобългарите дори произхождат от готите: хуните произлезли от готски вещици, прогонени в гората, където се съешили със зли горски духове.

Готите за себе си

„Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот, св. Йероним нарича „седем гетски или готски племена“, "понеже учените хора наричали гетите готи". Самите готски царе са се считали наследници и са се вдъхновявали от подвизите на тракийските царе, герои от Троянската война на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския Цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската Царица на масагетите Томира, победителката на персийския Цар Кир II Велики, тракийските Царе, победили Дарий I и Ксеркс I, тракийския Цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръсналият тракийски философ Залмоксис (ок.6-ти в. пр.н.е. - ок.5-ти в. пр.н.е., Гебелейс, според Херодот) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Гай Юлий Цезар до Тиберий (42 пр.н.е - 37) не са били способни да покорят готите/гетите.

Готите южно от Дунава

След смъртта на император Максимин Тракиец (172/173 - 238), роден в Долна Мизия, готите и техните съюзници се активизират на юг от Дунава и принуждават Римската империя да им заплаща годишен данък.



Как готите получават името си

Бързото заместване на названието гети с готи се обяснява с инцидент в биографията на император Каракала (186 - 218). Каракала, който убил по-младия си брат и съимператор Гета, обичал да си измислял прякори като “Германикус”, “Партикус”, “Арабикус” и “Аламаникус”. След един победоносен поход над гетите Хелвий Пертинакс, син на бившия император Пертинакс, му подхвърлил шеговито: “Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля”, което веднага било взето за намек за убийството на Гета и сигурно също е помогнало Пертинакс да загуби главата си. Дион Касий (155 - 235) казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт”. За да избягнат това неудобство и тъй като един от клоновете на гетите се казвал “готи”, тогавашните писатели започнали да говорят само за готи всеки път, когато трябвало да се каже нещо за всички гетски народи. Това объркване дава възможност на късни компилатори на историята в периода 17-19 век "окончателно" да произведат готите в народ, различен от гетите в услуга на определени геополитически доктрини.

"От земите на Българите излезе Хунската ярост"

При разпадането на визиготската държава в Дакия под натиска на хунобългарите през 376 г. визиготите се заселват в Тракия с разрешението на император Валент. Едуард Гибън (1737 - 1794) в основния си труд за "История на залеза и падането на Римската империя" за годините 365-398, изчислява преминалите отсам Дунава визиготи дори до един милион души, включително и 200 000 въоръжени, които се смесват с романизирани траки.
Той счита за непростима стратегическа грешка на „римското великодушие“ да бъдат допуснати в границите на империята толкова много въоръжени хора. С тях преминават Дунава и части от други племена - остроготи, алани (арийски - ирански народ), хунобългари и др. Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав". Анастасий Библиотекар пояснява също така, че "българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право". Тези провинции били "двата Епира (Стария и Новия), цялата Тесалия и Дардания". Възникнали проблеми със снабдяването, регионалната римска армия е разбита в няколко локални сражения.

...



Проф. д-р Хервиг Волфрам: „Полиетнията на късноантичната и ранносредновековната Тракия обхваща и готски народи, не малко от които тъкмо тук са станали готи. Много от тях са се присъединили към великите крале полководци Аларих I и Теодорих Велики и са напуснали страната. Но немалък броя останали в нея, в служба на Императора, достигнали до високи почести или намерили тук своята родина, където като земеделци или пастири-скотовъдци могли да живеят за своята вяра...“

Дуклянският презвитер (ок. 1180 г.) е категоричен, че "готите са славяни и българи и ... говорят славянски език".

"Caeperuntque se litrique populi valde inter se diligere, id est Gothi qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime, quod ambo populi gentiles essent, et una lingua esset omnibus", Дуклянският презвитер

На същото мнение са и Андреа Дандоло - "Nuncius autem, qui infidelis erat, hortatu ducis baptismum suscepit. Erant enim Sclavi adhuc gentiles quia a Gothis originem traxerant", "Andreas Dandolo und seine Geschichtswerke", H.Simonsfeld, s. 156, Munchen, 1876

и Тома Архидякон - "Gothi a pluribus dicebantur, et nichilominus Sclaui...In tera uero Getharum (в някои ръкописи от 14-ти в. и Gothorum), que nunc Seruia sea Rasia nuncupatur, prope stagnum quoddam (Скадарското езеро) ciuitatern fecit construi (император Диоклециан), quam ex suo nomine Diocliam appelavi.", Thomas archidiaconus, ed. Racki II, 26"

Сръбският историк проф. Фердо Шишич обръща внимание, че през средните векове сърбите идентифицирали българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин", а не "славянин"

"Летопис Попа Дукљанина", проф. Фердо Шишић, с. 101-106, Београд-Загреб, 1928 г.

8 27. В същата си монография той цитира сръбския крал Стефан Първовенчани, който пише в биографията на баща си крал Стефан Неман: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на името Стрез, се отцепи на запад от моята държава (Сърбия)".

"Zivot Sv. Simeona od krale Stepana", 22, prof. P.J.Safarik, (Башич, "Старе српске биографије I, с. 62-63

Патриархът на Киев и Литва Григорий Цамблак, роден в Търново в семейството на Великия примикюр (Маршал) на българския Царски двор, пише ок. 1408 г. в биографията на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, че против крал Урош се вдигнал през 1330 г. българският цар Михаил с голяма войска, която събрал от различни страни и от различни народи: "...след като събрал не малка помощ и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунав, тръгнал във война като развълнувано море".


 

има нашия народ !
Благодаря за представянето !
Пан!:))

Лично аз,никога няма да се примиря с лъжите на БАН,Гиби и
Либи,и учебниците по които учат децата!

От кога сме на Балканите -
http://balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532