Важно е да се знае какво точно е представлявало турското иго в цялата пълнота, трагичност и мащаб на това историческо явление, за да имаме възможност да проумеем:

       1. тежестта на наказанието, на което българският народ е подложен – отговорността, която носи през вековете; кармата, която трупа; задачите, които са възложени на този народ;

       2. силата на духа, която позволява на българския народ да оцелее, да се съхрани и да превъзмогне тирания, упражнявана над него в нечовешки размери, с нечовешка жестокост;

       3. точна преценка или поне догадки ( до колкото позволяват възможностите) за божия промисъл на тези събития;

       4. отдаване на необходимата почит към българските възрожденци;

       5. осъзнаване на съдбовните 1878-79 години на земен и космичен план.

Това е схематичното ми изложение, за желаещите да тълкуваме тези точки, предлагам моите съждения по ред на тяхното изброяване.

т.1 От Учителя Беинса Дуно знаем коя е причината за падането на България под оснаманско владичество – гонението на богомилите. Важно е да проумеем този факт, не само с оглед разбиране на миналото, но и с оглед разбиране на настоящето – когато духовният свят е благосклонен към нас и ни дава eволюционен тласък напред  със свои велики дарове под формата на велика мъдрост, велико учение, осъвременен християнски импулс, то ако постъпим по този начин с тези дарове – такава съдба ни очаква!

В същото време, благословиите и наказанията, които ни праща духовния свят са маркер за колосалната отговорност на българския народ, на когото е отредено да изпълнява духовно-просветителска мисия на световно историческото поле за действие. Тук няма място за възгордяване, има нужда за трезво и отговорно разбиране на народностната мисия, разбиране за последиците от отклоняването от правия път – единственият верен, който води към действителен възход.

 

т. 2. Смело можем да кажем, че самосъхранението на българския народ и оцеляването му след тези 500г. е чудо, което се е случило благодарение на морално-духовните сили на този народ. Ако ги нямаше – с лекота би се претопил, асилимилирал, би заличил вяра, език, писменост, култура, идентичност, подчинявайки се на управляващата го власт. Това не се случи, поне не в общонационален план, което доказва силата, богатството, величието на този вътрешен потенциал, основаващ се на духовни импулси и добродетели в християнския смисъл на понятията.

Това е важно да бъде оценено и разбрано, защото изпитанията продължават и те изискват мобилизация на същите морално-духовни сили в човека, без това да означава, че методологията на съпротива ще бъде същата, така, както и спецификата на атаките сами по себе си много са се видоизменили от тогава насам.

т.3 Ще посоча думи на Учителя Беинса Дуно: 

"Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомним това нещо всички! Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй както живеят хората сега, това, което имаме, това не е братство.“

(Беинса Дуно, И пишеше на земята, неделни беседи, 22.02.1925, София)*

„Свободата на българите е дадена от Бялото братство и ако злоупотребят с нея да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руския цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифеста на руския цар за обявяване на войната е словото на Господа за освобождението на България. Така че, българите дължат освобождението си първо на Бога, второ на Бялото братство, трето на руския цар и четвърто на руския народ.“

("Изгревът"стр.620,т.1)*

 

т.4.  Ако омаловажим, пренебрегнем, заличим цялата тежест на турското иго, така както системно се опитват да направят волни и неволни слуги на програмата за деградация на населението посредством извращаване на езика, подмяна на сведения и ценности, прилагане на всевъзможни техники за манипулация, внедрение на откровени лъжи и половинчати или четвърт истини и прочее, то тогава с един замах унищожаваме цялото ни културно наследие от епохата на Възрождението на България. Тази епоха е българският Ренесанс. Именно когато Европа е преживявала своя Ренесанс, който (важно е да се отбележи) черпи подтик от славното и велико катаро-богомилско движение на нашия континент, България е тънела в мракобесието на насилието, тиранията, потисничеството във всички сфери на човешкия живот! България е била лишена да изживее този Ренесанс като суверенна държава, и тя изживява този важен период  за общочовешкия прогрес по свой начин, а именно чрез оформянето на собствено национално-освободително движение с всичките произтичащи от това декларирани и реализирани ценности, идеали, съкровени пориви на душата, запечатлени в народните борби, фолклор, литература, творчество, идеология, героизъм, подвиг. Затова, имаме пълно основание да кажем, че

тези, които по какъв то и да е начин омаловажават тежестта на турското иго -
посягат на светлата памет на българските национални герои и светини,
внушавайки и представяйки за незначително самото свято и велико Дело на борците и творците от тази епоха.

Идеализмът на българските възрожденци е високо морален, а борбата за държавно (политическо) освобождение е подготовка на българите за това освобождение, което те ще осъществят в духовен план, в духовната сфера в бъдеще. Васил Левски е и ще бъде емблема и символ на българския народ в качеството си на Апостол на Свободата, което е неговата успешно реализирана мисия и призвание. Пътят към Свободата е дълъг, на нас тепърва ни предстои да приложим тази велика ценност и идеал в живота. Важното е, че тогава духът на българите бе несломим. Важното е, че Свободата тогава, сега и всякога е ценност, в името на която се мобилизираме и проявяваме готовност за саможертва, така както жертвоготовността за неоспоримата Правда е заложена в християнството.

И не на последно място, за да разберем духовните и душевни характеристики на един народ, необходимо е да разберем мащаба и размера на изпитанията, през които този народ е преминал, как ги е издържал и коя е квинтесенцията от всичко преживяно в миналото под формата на поука и мъдрост, които носи в себе си занапред.

т. 5. Текущата епоха е под водачеството на архангел Михаил, пратеник на самия Христос. Началото на тази текуща епоха е годината 1879, ще посоча думи на самият Рудолф Щайнер по въпроса:

„През ноември 1879 година отвъд сферата на сетивния свят – в свръхсетивното, се разиграва това, което може да се изрази по следния начин: Михаил си е извоювал силата, ако хората го подкрепят с всичко, което живее в душите им, да проникне това със своята сила по такъв начин, че да може да преобрази старата материалистическа разсъдъчна сила, която до този момент е станала така велика в човечеството, в духовна сила на разбирането, в духовно-интелектуална сила.

От ноември 1879 г. Михаил отново се появява и може да се прояви в човешкия душевен живот, ако човек потърси пътищата към него. А тези пътища днес са пътищата на духовно-научното познание. Но точно от времето, когато Михаил встъпва по този начин в отношения с човешките души, за да бъде отново непосредственият им инспиратор в течение на три столетия, демоничната противодействаща сила се надига насреща с най-голяма сила, след като преди това се е подготвяла.“

(GA-195, стр. 35, издание 1962. Мировата Нова година и новогодишни мисли)*

Подписването на Сан-Стефанския мирен договор поставя началото на новия етап в развитието на България, това безспорно е светъл лъч на надеждата, вярата и възможността за подобряване на живота. За да отстояваме свободата в по-висшите ѝ измерения, необходимо е да я постигнем първо на физичен план. Това се случва в годината 1878. Не вярвам в случайности. За мен съвпадението на датите е знамение и вест за нас. Важното е да имаме сетивата и съзнанието да разчитаме знаците!

Толкова по изброените точки за сега.

Драги българи,

Знаете в контекста на кои процеси в сферата на българското образование посочих всичко това. Толкова е долно, че ако има нещо положително в цялото това извращение, то това са предпоставките за категоричен отказ от държавната форма на образование по такъв начин, че да се мобилизираме за самоорганизация и самоинициатива в тази сфера. Посегателството върху съзнанието на децата-ученици е толкова драматично, че в един момент ще трябва да решим дали изобщо да подкрепяме това опорочено образование, което е подчинено на държавния апарат, или да изберем пътя на свободата в духовно-просветителската и образователна сфера като изграждаме независими, самостоятелни учреждения. Изпитанията на които сме подложени сигнализират за горещата необходимост на самоопределяне във времена разделни, в които едно от ефективните решения е прилагането на принципа на несъучастие в злото и работа на чисто, незасегнато от това зло поле.


* удебеляването в цитатите е от автора;



Автор: Юлия Радойкова

Прекрасен пост,подкрепям изцяло казаното от вас,време е да защитим Родината си,свободата си!

"Защо се подигнаха гонения против християнството? Християнството беше една окултна школа и християните като изгубиха правилата, дадени от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна се гонение против тях, докато се намери изход на тези енергии и сили. И ако вие изгубите или не приложите методите, които ще ви дам, ще дойде същият закон. Той не може да се промени.

Християните казваха, че езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не, не е тази причината. Но онези набрани окултни сили, които трябваше да впрегнат на работа, не се ползваха и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията.

Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е вярно, както е вярно, че две плюс две е равно на четири."

~ Учителя Беинса Дуно ~
"Историческият път на Бялото Братство, том 1", на Влад Пашов

„В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…”

Източник: http://slava-sevrukova/bogomili/